May 13, 2007, 9:26 PM

... на чувствата следите...

  Poetry
721 0 17
Измислена любов от луди сънища,
положена във дланите на вятъра.
Изваяна от неизвървени пътища.
Разпъвана с езиците на огъня.
Докосвана със дъх на лято парещо.
Целуната със виното в очите.
В мечтаното остана неизказано...
на чувствата замлъкнаха следите.
Измислени надежди дните отброяват
и от дълбоки кладенци надничат,
но те не утоляват, а сгорчават
на чувствата пресъхнали следите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...