... на чувствата следите...
положена във дланите на вятъра.
Изваяна от неизвървени пътища.
Разпъвана с езиците на огъня.
Докосвана със дъх на лято парещо.
Целуната със виното в очите.
В мечтаното остана неизказано...
на чувствата замлъкнаха следите.
Измислени надежди дните отброяват
и от дълбоки кладенци надничат,
но те не утоляват, а сгорчават
на чувствата пресъхнали следите...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
