На Цветница
На хълм съм. Град блести в позлата.
Лъчисто-бяла пътната одежда...
Оглеждам се... И аз стоя в тълпата,
прахът по пътя с нея ме повежда.
Към Пасхата. И с палмовите клони
душата ми, разлистено зелена,
стреми се светлината да догони,
примамена от нея и пленена...
... Небето пък в зениците ми спира.
Какво ли търси? Може би... Кого ли?
Надеждата от тях дали извира?
(Къде ли съм? И как е мойто име?...)
Свидетел съм. Изтръпвам. Вече зная.
Животът покрай мене днес ще мине!
Избутват ме в пътечката... А Краят?!
(Дано не видя! Нека ме отмине!...)
И стичам се по бялата надежда
на палмовите клони и цветята...
А всичко е Любов. Земята свежда
поклона си дълбок пред небесата.
Тук слънчево е... Толкова е ярко!
Рисувани са сякаш цветовете...
... И Светлината тихо ми прошепва
целувка да положа върху цвете...
Не - на икона. Не - под купол храмов.
(Ръка човешка тях ги е създала.)
... Кръщава ме отново и отново
Безкрайната Любов... осиротяла.
Цветница е днес... А до Великден
"Осанна!" ще се слее със "Разпни го!"...
... Към Истината, Пътят и Животът
Най-Чистата Любов край мен премина...
© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.
