На Дамян Дамянов
(По случай 83 години от рождението му)
Измъкнах се от дъното на пъкъла
и въглени от мъка надживях.
Звездите светят винаги по мръкнало,
а ти блестеше някъде сред тях.
В нощта на битието непрелистено
душата си в тефтер ми подари.
Защо далече скитала си, Истино,
че чак сега във стих ми се откри?
Защо скръбта е гмуркане в дълбокото,
а болката – катарзис до безкрай?
Перото как намира си посоката
едва ли простосмъртен ще узнай...
Ти бе надежда в чувствата притихнали.
Свещицата – за скитник без покров.
С крилата на тъй земните ти стихове –
неземна се въздигаше Любов.
С горчиво вино още пълня жлеба си,
и в него предусещам твоя стих.
Изгубил всичко – не изгубих себе си.
Сдобрих се със скръбта.
И ѝ простих...
(Тленен остатък)
Ясен Ведрин
© Ясен Ведрин All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Ви, Латинке-Златна! Думите Ви са правдиви!
-
Достойно посвещение за големия поет Дамян Дамянов! Той беше изключителен човек! Мир на праха му!
-
Любим на сърцето ми и личен приятел на баща ми, лека му пръст!
-
Стих, достоен за големия поет!...Браво!...
-
Благодаря Ви, Силвия!
-
Достойно , великолепно посвещение за един велик творец! Мир на праха му!
-
Благодаря ви, Пепи и Ани! Делата на човека или го обезсмъртяват, или го изпращат в забравата на миналото! Дамянов е обезсмъртен с поезията си, и такъв ще остане в пантеона!
-
Аплодисменти за прекрасното посвещение!
-
Лично за мен той е надживял всякакво време!
-
Това е може би най-добрият български поет от времето на соца.
-
Достойно посвещение за Големия Дамян Дамянов! Приемете моите почитания!
-
Амин! Мир на праха му, и благодат на духа му!
-
Поетът Дамян Дамянов заслужава това посвещение.
Мир на праха му!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
