Луната пак нощта разбуни
Луната пак нощта разбуни
и тихо тъмен хълм огря...
А тайната ми – триста руни
да тлее с тази жар не спря...
Къде си, принце, орис моя,
тез' струни галя аз за теб...
Дори Ахил от древна Троя
не бих видяла в тази степ...
И нежно пак ме гали мрака,
над мене трепкат в смут звезди...
И чувствам - той сега ме чака, ...