Feb 27, 2021, 9:38 PM  

Луната пак нощта разбуни

  Poetry » Love
952 2 11

Луната пак нощта разбуни

 

 

Луната пак нощта разбуни

и тихо тъмен хълм огря...

А тайната ми – триста руни

да тлее с тази жар не спря...

 

Къде си, принце, орис моя,

тез' струни галя аз за теб...

Дори Ахил от древна Троя

не бих видяла в тази степ...

 

И нежно пак ме гали мрака,

над мене трепкат в смут звезди...

И чувствам - той сега ме чака,

но облак чер над нас седи...

 

И знам, че много е далече,

тъй вехна с този луд копнеж...

Не мога..., не, не мога вече,

ще стана бяла преспа в скреж...

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Асенова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И пролетта топи снежецът, ще грейне слънце в моя ден
    "тез' струни галя аз"... Щурецът откраднал е един рефрен!.. Светле
  • Избиваш го на хумор, а аз бях сериозна... 🙂
    И хората не коментират, така че...
  • Да, Безжичен... 🙂
    Майстора е моят прекрасен учител - строг, но справедлив...
    Преминах през суровата му школа и ако сега късам плодовете на щастието от творенето, то това е изцяло негова заслуга...
    Никога няма да забравя острите му забележки, които са ме запращали на дъното, но пък за сметка на това звездичките, които ми е давал са ми донасяли невероятно удоволетворение и са ме зареждали с желание за достигане на нови върхове...
    А на теб ти благодаря горещо!
    Носиш ми голяма радост...
    И не ми проверявай повече сричките!
    В това отношение, да знаеш, съм бетон... 😂😂😂
  • Понеже съм формалист, реших да ти преброя сричките и ударенията - ама с тези три крайни "я" постави на изпитание формализма ми (шегувам се, разбира се). И това стихотворение ми харесва, както и старанието ти да твориш в класически форми. От един коментар разбрах, че Майстора те е съветвал и това ми обяснява напредъка ти (но съветникът може само да подбутне заложеното - а то очевидно си го има). Надявам се, че ще видя и други хубави творби.
    Извинявай, че ще спамя малко, но за едни хора ( викат им "хейтъри", но аз мисля, че са "мразолюбци" ще кажа, че нито познавам автора, нито искам, нито мога да пиша стихотворения. Само обичам да ги чета и слушам рецитирани, когато има защо. А тук има.
  • Пиши, когато ти се пише...
    Не го прави само, за да ме зарадваш...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...