Между нас прозвуча едно име.
Две срички, слети във безсмислен звук.
Аз няма да забравя тази зима.
Уж бяхме двамата, но Тя бе тук.
Загледан си във моите очи,
но те за теб са празно огледало.
То отразява нейните черти –
Походката й, гъвкавото тяло.
Защо, защо не ги видя у мен?
Все още чакам. Може би съм луда.
Превърна се във камък този ден
И аз захвърлих го по Другата. ...