На Душа сякаш не случих...
На Душа сякаш не случих.
Да я превъзпитам опитах.
Девет прегради иззидах.
Даже малко я сритах.
Вратите с девет ключа заключих.
С вериги девет нея пък вързах.
Как да се пази я учих – опита ли
някой да влиза – да заключва се бързо.
Девет рова край нея изрових.
После с вода ги напълних.
Със пръст и със клетви я плаших,
Заръките да изпълни –
Никого да не пуска.
Нито тя да излиза...
Ама вижте я, пустата,
някак си пак се изниза.
И отново е влюбена.
И отново щастлива,
душа моя изгубена…
А аз плаша се,
защото е лесно ранима тя.
© Ирен All rights reserved.
