НА ДЯДО МИ
Най-добрият човек, когото познавам
Имаше пет деца.
И посрещаше всяко, сякаш
Е единствено на света!
Имаше девет внуци -
За него те бяха девет слънца!
На толкоз неща ни научи,
Но най-вече на доброта.
Отиде си, но остави
След себе си трайна следа.
Разпръснаха се децата ти:
Без теб им е трудно сега.
Събираме се на чашка
И често говорим за теб.
Смъртта може и да е грешка,
Но трябва да се върви напред.
Не зная дали ни поглеждаш,
Но вярвам,че е така.
Децата ти продължават
Това, което им завеща.
Да бъдат добри и честни
Да правят само добри неща.
Щафетата е поета
От внуците ти сега.
На някой оставят в наследство
Богатство, но и то може да се разпилей.
Ний твойто богатство раздаваме
И от това по-богати ставаме.
Вдигни си гордо главата,
Така, както гардо живя!
И знай - не ще те посрамим.
Оставил си трайна следа!
Сега ни връщат нивите,
Които ти взеха преди.
Богатството е в сърцата ни,
За него ти благодарим!
© Светлана Лажова All rights reserved.
