На дъното
в изживените бури
в преживяната страст
който много говори
да мълчи го е страх
и не виждат душите
как сърцата сълзят
в миг напира водата
ражда нова река
плахо птица отпива
и отронва перце
по вълните се носи
и се влива в море
то докосва брега си
и се дръпва назад
люшка лодка въпроси
куфар мъкне цял свят
а водата се плиска
в своя ням кръговрат
явно знае езика
на най-дългия път
ако нещо се случи
с всичката тишина
приюти я в страха си
прегърни вместо мен
нека лодка отплува
нека птица лети
срещу своята буря
в най-горещите дни
и внезапно небето
щом се влее в пръстта
ще отпият стеблата
глътки жива вода
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
