Заспиваш ли? И може би в съня ти
препускат буйно огнени коне,
в сладък сън, под паднали клепачи,
откриваш непознати светове.
Ти още вярваш в принцове, принцеси
и твоят свят е пълен с чудеса,
а в него ти, най-чудното му цвете
и най-красивата звезда.
Какво ли мога аз за теб да сторя,
магията докрай да продължа,
да бъда твоята опора,
пристанище за твоята душа.
Заспиваш ли? Аз тука ще остана,
за малко още, просто ей така...
© Таня Панайотова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
