На дъщеря ми с любов
На Маргаритка, с цялата обич на света.
Дъщеря ми ме буди... двете малки ръце
като облак врата ми обгръщат.
На ухото ми шепне - мойто малко дете
всяко утро във песен превръща.
Става с обич, с целувка и с нови мечти.
Днес е с водно-прозрачни желания -
бляскат искрици в тези светли очи
само с вафла и детско списание...
Днес е малка - играе, и тича, и пее,
по детски казва какво се е случило,
и с децата безгрижно и звънко се смее.
Нека. Цял живот после ще има да учи.
Златни са нейните нежни къдрици.
А във моите сребро се прокрадва.
"Мамо, ти си мойта красива кралица!"
И отново сърцето ми грабва.
Някой ден тази сладка малка жена
на света на вратата ще чука.
Нека, нека ме буди. Имам време да спя.
Щом тя си замине оттука.
© Надя Николова All rights reserved.
