На една девойка
На една девойка
За първи път през пролетта те срещнах...
И вечно ще си спомням за това!
Макар че срещата не бе” успешна”,
но аз тогава срещнах Любовта…
Безгрижни, като волни птици бяхте,
когато скришом те погледнах аз!
Вий мойта първа тръпка не разбрахте!
И новата ми непозната страст…
Далечни като в приказките бяхте...
И плискахте море от весел смях.
На мойта непохватност ли се смяхте?!
Аз още бях неопитен и плах…
Във мен гърмеше океан отприщен…
От чувство непознато обладан…
Стоях край вас, като новопречистен…
Но нерешителен от детска свян!..
Обхвана ме тъга, безкрайно сладка.
Наивно аз за тебе замечтах!
Но срещата ни беше твърде кратка…
Дори със тебе не се запознах!...
Останах там, със мойта първа тайна.
И с първата си жажда заживях…
Но аз те срещнах, с чувството си трайно...
От туй пиянство аз не изтрезнях!
© Христо Славов All rights reserved.
