Dec 26, 2006, 2:15 PM

На Една Любов

  Poetry
993 0 0

Една минута, а сякаш е вечност!
Един неизречен миг!
Един плах поглед, нашепващ:
  “Боли!”.

Но не! Аз няма да заплача!
Едно вечно мълчание - безсмъртно като теб и мен!
Един живот, обречен на теб!
Едно нежно докосване на ръката ти... ах,колко е хубаво!
Една миризма - на любов!
На истинска любов...

Трябва ли да боли толкова?!
Една раздяла!
Не, ние няма да се разделим...
а може би да!
Аз ще съм с теб завинаги!
Ще те обичам, а и ти мен...
дори да не е тук и сега.

Една последна прегръдка...
винаги ще я помня!
Във всяка безсънна нощ се сещай за мен... аз го правя!
Една последна целувка и всичко умира:
една голяма любов - нашата,
едни големи мечти - моите,
едно вечно търсене...
А аз... аз умирам с тях!

Не, не плачи за мен!
Аз винаги ще те обичам,
докато смъртта ни раздели,
ако смъртта ни раздели...

Всъщност... Тя току що го направи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...