На едно цвете
На едно цвете
Нежно бяло цвете, ей така
поникнало на педя пръст,
напук на порядъка в света
сред пътеките околовръст.
Ранобудно, палаво като дете
в погледа ми сутрин скача,
- нямам тайни - то мислите чете
и оставя целувка под клепача.
Живей, както аз живея
- родено от случайни ветрове -
за утрото във здрач копнея
и целувам непознати дъждове.
Просто е! Как не го разбра?
Аз съм свежо, а пък ти унил,
Бог отдавна с тебе ни събра,
но ти, човече, си се променил,
повея замени с моторен грохот,
ухания със синтетичен аромат,
любовта превърна в похот,
а себе си във враг на този свят.
© Запрян Колев All rights reserved.
