На едно момиче /с много топлина/
На едно момиче /с много топлина/
Плачеш ли? Недей, недей…
знам какво ти е в сърцето
и как те къса споменът сега
дъхът на любовта дордето
стане само татуирана дамга
Плачеш ли? Недей, недей….
Болката вържи във кърпа.
Не! Като куче я вържи! Накъсо.
Ще скимти. И ще се дърпа
ден и нощ. После?...
... После ще е Утро.
Плачеш ли? Недей, недей...
И помни – слънце няма, и няма!
Няма и луна. Светлината е илюзия.
Тъмното – отгоре гледана яма,
а от дъно – на Светло прелюдия.
Плачеш ли? Недей, недей…
Ренeта
© Ренета Първанова All rights reserved.
