Jun 12, 2010, 5:06 PM

На едно тръгване и неговата песен 

  Poetry » Love
1942 2 14

Не тръгвай към онзи отблясък на лятото...

Сънят ми е жаден за близкото „Тебе”.

Далечното „Тебе” ме търси под стрехите

при птичия полет, трошлив като креда.

 

Не тръгвай натам, където усмивката

е само изрезка от стар всекидневник.

Под морската сол дъхът ми е сипкав.

А после страхът ми се ражда отгледан.

 

Не стигам дотам, защото съм пръсната

по всички посоки и никога цяла.

Дъждовната капка от пясък възкръсва,

но аз се събирам от мрака на бялото

 

и дълго се мъча да дам цветовете си,

да бъда посята в пръстта, неузрялата.

Крилете поникват преди да е взета

последната песен след всяка раздяла.

 

Постой още малко, изпей песента ми.

Какво ще спасява деня ни от бягството?

Небето не свършва, а аз съм бездънна.

И винаги в тебе. И никога цялата...

 

 

© Ружа Матеева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??