На едно тръгване и неговата песен
Не тръгвай към онзи отблясък на лятото...
Сънят ми е жаден за близкото „Тебе”.
Далечното „Тебе” ме търси под стрехите
при птичия полет, трошлив като креда.
Не тръгвай натам, където усмивката
е само изрезка от стар всекидневник.
Под морската сол дъхът ми е сипкав.
А после страхът ми се ражда отгледан.
Не стигам дотам, защото съм пръсната
по всички посоки и никога цяла.
Дъждовната капка от пясък възкръсва,
но аз се събирам от мрака на бялото
и дълго се мъча да дам цветовете си,
да бъда посята в пръстта, неузрялата.
Крилете поникват преди да е взета
последната песен след всяка раздяла.
Постой още малко, изпей песента ми.
Какво ще спасява деня ни от бягството?
Небето не свършва, а аз съм бездънна.
И винаги в тебе. И никога цялата...
© Ружа Матеева All rights reserved.
