Самодива (Вики)
528 5992
Jun 24, 2011, 11:47 AM

На Еньовден 

  Poetry
1034 0 12

Земята разплете си буйната, дива коса
и с нея зави планини, равнини и ливади -
лечебни треви, благи билки, уханни цветя.
Под слънцето огнено в извора лумнаха клади.

Посрещнах трептящия изгрев сред капки роса,
небето извечно с усмивка над мен се разтвори,
окъпах се в бистри потоци от жива вода,
венец си заплетох, предтеча у мен проговори.

И устремно втурнах се, Еньов букет да бера,
наричах за здраве, за обич и вярност, сполука.
Отново бях ладина жрица, билярка добра,
отново в сърцето ми древната мъдрост почука.

В магия заплетоха облаци бели мечти,
надежда и милост да носят в съдбите ни слепи...
Не шарена китка държах от омайни треви,
а слънчев лъч сякаш, изгарящ, бях стиснала в шепи.

© Вики All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??