Jun 24, 2014, 10:48 AM

На Еньовден

  Poetry » Love
1.2K 0 33

Вълшебно биле в зори на Еньовден ще набера,
с бялата магия на любовта сърцето ти ще закича,
слънце,  красота и сбъдване в нея ще събера,
в съдбата ни и ден,  и нощ щастието да тича.
Да ни завидят безличните зли ветрове,
интригите им черни победени да онемеят,
да прогоним завинаги мрачните страхове,
отключени мечти в небето ни да запеят.
С преродени криле към себе си да полетим,
да погребем ръждивите рани под камък,
от жива вода и житен клас да си построим
на вярата,  любовта и надеждата замък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...