На философията за Неволята и главата ми на сребърен поднос
Поднесох си главата на поднос,
сребърен и чист, моята невинност.
Животът е игра, но имаш ли коз?
По квадрати редях недоказана истинност.
Разкъсах дрехите на краля.
"Голотата е в мислите" - това е глупост.
Била ли съм права? Ща видим накрая.
За мнозина съм болна от лудост.
За последно снощи запалих кибрит
и изгорих протестантските им вярвания!
От предателства и лъжи Богът бил е убит,
всяко неверие причинява наранявания.
Срязах въжето около врата на Юда,
дробовете му са пълни с покаяние.
Аз съм скитницата на някого. Друга.
Избавих ли и теб от нелепо страдание?
Сега призови ме, както викаш неволя!
Съградил си дом с двете си ръце?
Накарай ме да искам да съм твоя,
отдай ми напълно душа и сърце...
Потопи ме в златната река
и научи ме да бъда смирена.
Бяс и свобода бях досега,
но от битки вече съм уморена...
© Милица Игнатова All rights reserved.
