Лятото е хубаво, вдъхновението е хубаво, нощното небе е хубаво, безгрижието е хубаво, новото Предизвикателство е хубаво...
Темата за последното е подбрана от Довереница (Дочка Василева), чието писмо до мен цитирам:
... Имате пълна свобода на тема "среща" (т.е. може да е среща с човек, мечка или неодушевен предмет), също и за раздялата (с любим човек, с роден дом, съученици, с алкохола…) Важното е да е в четиринадесет реда, т.е. сонет. А дали ще е Шекспиров, Спенсъров или друг, вие решавате. Успех на пожелалите да се включат!...
Аз вече започнах своя , да ви видим и вас!
Успех!
Бел. Ред. Очевидно е, че ще трябва да поясня какво е сонет. Не го направих, защото очаквах, че който реши да участва, поне ще погледне в уикипедия, ако не е наясно.
На първо място, сонетът е строг поетичен жанр и не позволява свободно разгръщане на формата. Състои се точно от 14 реда, групирани в две четиристишия и две терцини, като римната схема също е доста унифицирана, но донякъде с нея може да се направи компромис. Моля, бъдещите участници да тръгнат оттам, че тяхната сбита форма трябва да съдържа напълно разгърната мисъл и да се придържат към изискванията за строежа на творбите си!
Общи условия за Предизвикателствата:
Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
Предизвикателството се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на предизвикателството. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в предизвикателството. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
Съдбата радост и тъга подклажда,
душата ми в реалност е и в блян.
Сърцето ми умира и се ражда,
животът все за обичта е дан.
От срещи и раздели изкован ...
Понякога съдбата си играе
по малко тъжен начин и нелеп,
по пътя си към себе си – безкраен,
не знам защо намерих се, но в теб.
А тя ми се усмихна: То се знае, ...
Здравей и Сбогом, Сбогом и Здравей!
Изгряваш и залязваш, пак се връщаш.
От ясен зов до мрака на Орфей
акорди в низ и в пик са с тон побъркващ.
Даряваш ме, а после ми отмъкваш ...
В един момент престава да боли
от думите, с които те обиждат –
несправедливи, унизителни и зли,
и черни като въглени във жижна.
Дори не плачеш, все ти е едно – ...
Когато нощем ти до мен преситен спеше,
аз се превръщах в шепа думи. Затова,
над листа бял до съмнало склонил глава,
сънят ми пишеше – и сам, и безутешен.
Часовник времето ми на чекрък въртеше, ...
Душите ни са разпилени пъзели,
очите ни болят от дълго взиране.
Сърцата ни подгонени от вятъра,
не могат да се стигнат.Няма спиране!
И как да спрем това препускане. ...
КРЪГОВРАТНО
На онзи свят не ще си вземем къщите,
парите си, имотите - удобните.
Ще тръгнем голи, автентични, същите,
каквито сме излезли от утробите... ...
Сънувах те снощи сред огън небесен,
звездите рисуваха с звездния прах,
на фона на истински хубава песен,
как двама танцуваме горе без страх.
И сякаш нощта ни приветстваше двама, ...
Кой казва, че с болката се свиква?
Птиче ранено е. В душата гнезди.
С годините превръща се в хронична
и няма хапче, което да я укроти!
Тръгват децата… Разперва крила ...
Пазете се от хубавото време!
Смъртта си има планове за Вас.
Ще дойдат май навярно да Ви вземат
сирените с омайващия глас.
Че техните напявания знойни ...
Винаги на далечната страна
и винаги в оазиса на спазени думи
разбиват се белочели кораби в простора
в пяната на последните раздели.
В сблъсъци на сенките с вълните ...
Всички за Твоята любов говорят
и за това как всички ги обичаш и им прощаваш,
докато някои дори и спорят –
казват, че само страдания им предоставяш.
Опитвах се с години да заслужа Твоята любов, ...
Раздялата мирише на липа,
на дъжд, отчаяно залял тротоара,
на стиснатите зъби и кръвта,
която вкусваш малко след шамара.
Раздялата е в пустия и тъжен бряг, ...
На спирката ме плесна нежен аромат,
очи си вдигнах да потърся аз парфюм,
но ти небрежно бързаше по своя друм
и остави ме във шах със пешката и мат.
Нали си падам страстен меломан, ...
Влюбването беше мигновено! -
В нея той и в него тя се взряха!
И възторжено и съкровено
чувства сляха под любовна стряха!
Божия Обител ги прикътка - ...
За начало, на общите ни дни,
се оказа повика на нашите души.
По гласа ти, разгадавах преди
кръстопътят на твоите мечти!
Долавях струните ти духовни, ...