На гората гордите върхари
На гората
гордите върхари
с хладен дъх обжари есента.
Край шосето,
в хиляди пожари,
планината цяла запламтя.
Ах, не мога
да й се нагледам!
И неволно с тебе я сравних!
Като от
водите й студени,
аз живот от устните ти пих!
Като във
тревите й зелени,
длани крих във твоите коси!
И такава
мъка ме обзема -
както с теб когато се простих!
© Ангел Чортов All rights reserved.