На гости бях на Красотата (приказка)
Вечерен здрач дойде внезапно
и синкаво изпълни стаята,
аз бях притихнал във уюта
на житейски мъдрата си корист,
предвкусвах топлата завивка
и в себе си се влях, без угризения.
От немай къде, пред мен изплува,
сякаш не навреме,
източното ежедневно обещание,
че светлината всякак ще ме стигне
и бяха малки всички разстояния, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up