На Иви
На Иви
Далече си, ала не пречи
да те създам от малки думи,
превръщайки те във потребност,
в която тихо ти да чуеш,
как бурята отваря рани –
спокойствието даже също,
и с тях не мога да остана,
защото няма да се върнеш.
Обратно думите не стигат,
мъгла и сън, във две посоки -
в нощта очи вечерни мигат
и смея им се отвисоко,
но малък и дори самотен,
прибирам се, за да науча,
че невъзможно е да помня
как нищо няма да се случи,
освен това, че те обичам,
а ти си влюбена във мене –
не мисля, че това ми стига,
но няма кой да ми го вземе...
1988 г. Немската
© Ивайло Цанов All rights reserved.
