ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
11.09.2013 г., 19:38 ч.

На Иви 

  Поезия » Друга
880 0 5

                               На Иви

Далече си, ала не пречи
да те създам от малки думи,
превръщайки те във потребност,
в която тихо ти да чуеш,

как бурята отваря рани –
спокойствието даже също,
и с тях не мога да остана,
защото няма да се върнеш.

Обратно думите не стигат,
мъгла и сън, във две посоки -
в нощта очи вечерни мигат
и смея им се отвисоко,

но малък и дори самотен,
прибирам се, за да науча,
че невъзможно е да помня
как нищо няма да се случи,

освен това, че те обичам,
а ти си влюбена във мене –
не мисля, че това ми стига,
но няма кой да ми го вземе...

                  1988 г. Немската
        

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??