Sep 17, 2008, 12:08 AM

На какво ме научи ковчегът на... Ной.

932 0 17

*          *          *

                                                                              Перифраза

 

 

1. Не изпускай "лодката" - гледай по-зряло,

помни, че всички сме заедно в нея,

2. Планирай от рано!

Когато Ной строил е ковчега,

тогава навярно... не е валяло!...

3. Грабни живота! Не той да те грабва.

4. Поддържай форма - говори прямо,

че когато си на "600" може да трябва

и ти да сториш - нещо голямо...

5. Пътя си свой - строй на широко,

ако трябва, вземи си "шофьор",

своето бъдеще гради на високо,

а... за безопасност - пътувай с... партньор...

6. Целта не е имàне да вàрдите,

не мислете, че бързината е... лудо предимство!

Охлювите в ковчега бяха с... Гепардите,

разбрали, че силата е... в единството...

7. Помня и друго - кой какво ще да говори,

когато вървя от изгрев до заник,

ковчегът строен е... от "аматьори",

а... от "професионалисти" - Титаник...

8. Независимо от бурята и колко е силна,

и колко те мъчи житейска негà,

и колкото "дъжд" да се сипе обилно,

след него винаги

се вижда - Дъга!...

 

*          *          *

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Желязков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...