Apr 19, 2011, 9:06 PM

На какво ухае всъщност

  Poetry » Other
671 0 0

(Провокирано от "... И ти ли?!" на Пин4е)

На мека гръд ухае любовта.
И на новородено.
Такава нежна, свята доброта
изпълва ме,
че болката разтваря мигновено.

Не беше нужно да я каня.
Тя сама
си е отворила вратата.
Не, всъщност никога не е била
изгонена
от свойто място във душата ми.

Изпрати
свой покойник моята душа,
и плака много дни и нощи,
отчаяла я беше мисълта,
че вечността
превръща всякаква любов
накрая в мощи.

Ала със Бог не спори,
тъй като неверница е тя.
Притихна уморена и сломена.
Решила беше да си тръгне,
моята душа,
да ме остави,
а ми предстоеше дългото живеене!

И все пак нещо случи се.
Не бе необяснимо, не!
Но беше много мило.
Отново се роди във мен
като дете.
Отново чисто бяло и невинно.

И този път, макар да знам -
зад пътната врата излезе ли,
Онази със косата може да я грабне,
или ще свърши, може би,
ще си отиде някак, както спя, 
ала това престана да е драма.

Докато мен ме има в този свят
(за друг - не знам)
не ще преливам с вино
нещо толкова съществено,
което във душата ми
расте,
умира,
пак расте,
всемирно тържествува
в своята божественост.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...