Бяла светлина, поток извира
в дълбочина от нейната душа.
Благословена от Твореца да лекува
душата първо, после и плътта .
Не лека орисия, отговорност
поела на плещите си е тя.
И сила чрез ръцете си намира,
молитва шепнейки в безкрайността.
Една жена тъй мила, благородна,
раздаваща утеха, топлина.
Докосването нейно дава сила.
Изчезва всяка болка и злина.
tanelia
28.01.2012
© Мариана Георгиева -Танелия All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
