На кино от 6 до 5
НА КИНО ОТ 6 ДО 5
… едно и също кино гледам все
с великото търпение на бивол –
доде от смях глупакът се тресе,
мъдрецът отминава мълчаливо.
Доде мръсникът трупа кош пари,
беднякът харно спи до своя хлебец.
Събудиш ли го утре призори,
коричка хляб ще има и за тебе.
Кикотят се преялите със власт –
като че ли ще дишат триста ери.
Лъготят ни, че мислят все за нас.
Но кой попита как си днес, Валерий?
Добре съм. Даже много съм добре.
А утре още по-добре ще бъда!
Защото – чист! – под своето сетре
живях помежду милост и присъда.
Дали ще литнем в небосвода син,
или ще гаснем в Адовия пъкъл,
гробарят е за всички нас един –
и ни един не му се е измъкнал!
От ден на нощ ми става все по-мил
мигът! – и знам, след него няма втори.
Животът е безкрайно дълъг филм,
във който ние – всички, сме актьори.
© Валери Станков All rights reserved.
