Веднъж, както скитах сам из гората
и правех букети с горски цветя,
аз се засякох - с на Кирчо жената:
Умна, красива и мила жена!
Аз… от години бях влюбен във нея!
Мечтаех си с нея велики неща:
Как - сред звездите - зад нея се рея
в чудни, далечни и топли места!
Тя крачеше тъжно с някакъв батка.
Той я държеше щастлив за ръка!
Радостна мисъл ми мина в главата,
че може би, с Кирчо, е скъсала тя. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up