На Кирчо жената
Веднъж, както скитах сам из гората
и правех букети с горски цветя,
аз се засякох - с на Кирчо жената:
Умна, красива и мила жена!
Аз… от години бях влюбен във нея!
Мечтаех си с нея велики неща:
Как - сред звездите - зад нея се рея
в чудни, далечни и топли места!
Тя крачеше тъжно с някакъв батка.
Той я държеше щастлив за ръка!
Радостна мисъл ми мина в главата,
че може би, с Кирчо, е скъсала тя.
Но моята мила - красива съседка
щом ме видя, на мига се смути.
Почна да зяпа към някаква гледка.
Отвърна от мене зелени очи.
Доста замислен поех по маршрута:
Вяло и тъпо напред продължих.
Кирчо… си лягаше с чудна кошута,
и с много големи, тлъсти лъжи!
Аз не харесвах - въобще изневери
в нашите родни, хайдушки гори.
И, не приветствах подобни завери
с омъжени, бели, красиви жени.
Върнах се късно, един в махалата,
съвсем каталясал от дългия път.
И срещнах отново на Кирчо жената:
Тъжна, самичка, и лъснала плът!
Казах й нещо - на ум - невежливо.
Даже я смъмрих учтиво на глас.
А тя ми предложи да пием по пиво.
Поканих я мигом да дойде у нас.
Гръмнахме в хола двулитрова бира.
Поляхме със пяна чистият под.
И, под неспирния взор на Всемира
почнахме истински нощен живот:
Лесно - с жената на моя приятел
аз се оказах с огромен мерак!
Без да му мисля я метнах в кревата.
Там се потрудих да стана юнак!
Но, предозирах, неволно нещата,
и заплатих - неприлична цена:
Влюби се в мене, на Кирчо жената!
И днес, тя е моя… вярна жена!
Жалко за Кирчо… За моя приятел!
Той не харесваше бели жени.
Той вече е женен за супер мулатка:
Много приятен, висок травестит!
Юри
Йовев
Декември
2021 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
