На котката
В опразнената стая
господарката
е котката,
която гордо стъпва
върху масата.
Едното от леглата
вече липсва - твоето.
А в гардероба
се оказа тясно
да се надиплят
старите ти тениски.
Люлее се
един молец
на копче от сакото ти.
И мирисът
на празен кожен куфар
се стопява.
Есен е
във стаята,
в която само паякът,
прикриващ се от котката,
зад ъгъла на масата,
в компютърното флопи
записва моите
истории.
А някъде
зад времето
от скъсаните стихове
с компютър генерирам
нови спомени.
© Павлина Гатева All rights reserved.
