На крачка от гората

Откакто дядо Тричко се гътна във Марица.
И само Листопада се прави на певица…
Земята спря да ражда. Небето абортира,
но въпреки регреса, животът прогресира!
Направо през гората и стръмните чукари,
там, дето рядко кацат, разгонени комари.
Тепето стана кръчма, а кръчмата бърлога,
в която се надлъгват – и Дяволът и Бога!
Надлъгват се додето, единия не втаса,
а другия на стола, додето не слънчаса…
Тогава през пердето, Зората се провира,
да мине през бюфета. И пак да абдикира…
На крачка от гората. И старата черница.
Там, дето Листопада се прави на певица…
Тепето стана кръчма, а кръчмата бърлога,
в която се надлъгват – и Дяволът и Бога!