На кратко
Районния ни прокурор –
в портфейла си
без пукната стотинака,
се впрегна да ме черни
в яд и зор,
изкарвайки ме гад,
а не гадинка...
Пък съдията делото започна,
лениво казвайки:
- Станете господа!
Тук дело се провежда –
искам точна
присъда, ясна
и конкретна,
без лъжа!
Аз станах –
уважение показах,
но, казах с думи ясни:
- Съдия!
Фамилията моя, е позната,
между стените тука –
свършвайте с това!
За вас съм никой –
знаете, нали!
Тъй, както Вие
и за мен...
Аз плюя на закона
в този ден –
заплюйте ме
с поредния
джендем!
За Вас съм никой,
колко ли такива,
преминали през Вас са,
на конвейр?
Присъждайте
с усмивчица ленива,
знам –
адвокатът ми,
е ваш авер!
Присъждайте,
че целия бардак
и този цирк,
така ме дразни...
Да,
заседателите, знам
и те са в крак –
аз нямам кинти,
за съблазни!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
