Там, на края на света,
там ме потърси, там ме намери.
Частици от моята любов
ще оставя по пътеката след мен.
Сърцето ти като куче
ще ме следва, ще стене,
ще кърви и към моето
ръце ще протяга,
болката му да утеши.
Душата ти покой
не ще намери.
В тъмното ще се лута сама.
Без мен ще увехнеш
като цвете без вода.
denisima - 04.02.2014 г.
© Дени All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
