На къмпинг
От залеза ужасно огладнях –
яйцето на око бе тъй огромно...
За теб забравих, ти се запиля
из пясъци и дюни неизбродни.
Следите ти дълбаят светове –
вълните галят пръстите ти с пяна,
нашепва ми ревнивото море:
„Повярвай, че любимата я няма”
А аз – самотен като гларус ням,
не мога над прибоя да изпискам –
мечта си ти във мидичка-сезам,
ала къде е нежният ти пристан...
Палатка шарена съзрях за миг,
сърцето ми до гърлото поскочи,
когато доближих - написах стих
със ритъма на тръпките порочни...
© Михаил Цветански All rights reserved.
Идвай, лято!
