Хората с небето се споглеждат,
и звезди - очите им! - блестят.
Пак четиримерната надежда
полетя в тримерния ни свят.
Ей, Земя на хората, във мрака
трепнала звезда предупреди:
някъде в пространството ни чака
Антоан дьо Сент Екзюпери!
Но и долу светлините-рани
чакат някой да ги угаси.
Малък принце, татко Антоане,
чакайте ме, аз съм още жив!
© Райчо Русев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
