На локвички любов ще те изпивам
Не ме поглеждай! Аз не съм жената,
която в Рая ще те отнесе с крила.
От тези съм - да палят адски огън и с душата,
прогарят буквата си върху чуждите сърца.
Не ме гали! Стрелите страстни
от погледа ти са мъжествено опасни,
ще разнесат по вените ми лава,
и ще забравя, че съм твърде слаба…
Ще хвана рула здраво и с ръце
по тялото ти ще рисувам пламък,
ще тръпне всичко, сякаш е с перце
рисувано и издълбано в камък.
Не искай много! Корабът отплава…
Жената силна, не се обожава,
а страстно се предаваш паднал,
пред нуждата да я обичаш и такава.
Не ме желай, че ще потънеш в огън!
И ще се разтопиш като висулка малка,
на локвички любов ще те изпивам,
и всяка капка ще ми бъде сладка болка.
© И.К. All rights reserved.
