На лов за хищници
На лов за хищници
Спри се, Лакомнико, похапни си
от моята кървяща плът,
ела - доволно насити се!
Защо да чакаш следващ път?
Вратата си не ще заключа -
залостена, не ще те спре!
На лов си, Хищнико, научен -
природата ти те зове!
За кой ли път ще съм обречена
на твоя гладен, свит стомах.
На порции стоя насечена
и се просмуква в мене страх!...
Последна смелост ми е нужна,
щом трябва да ме изядеш!
Пък аз отвътре ще те хрусна –
едва ли ще се отървеш!
Недей да спираш, късай бърже,
нагълтай тази дръзка плът!
Отвътре в тебе ще се свържа -
защо да има следващ път!
© Десислава Вълова All rights reserved.
