На лятото по стъпките безгрижно си вървях
и кротко се подплискваха вълнички с нежен смях,
по плажа тук-таме
чадърче или две,
но като цяло – не.
Главата ми замайваше последен топъл бриз
и дърпаше на чайките крилцата със пиниз,
китари тук-таме,
подпили гласове,
но като цяло – не.
Идилия следобедна цареше си навред,
като че ли излязла под перото на поет, ...