На М.
Пред църквата стоеше ангел
с очи по-сини от небето ѝ.
О, Боже мой! Нима архангел
падна, за да събере сърцето ми!
А тя е толкова красива!
Загубила се като мене,
една прекрасна самодива
припадна в храма на колѐне.
И молеща се в Госпо̀да
с всичките си свои пороци,
аз вече с нея съм на пода
в нашите... във общите уроци.
Амин
© Юлиян Петков All rights reserved.