Ти ли, майчице небесна,
ти ли, ангел бял прекрасен,
ме дари с тази обич,
за която вечно ще жадувам.
Твоите очички греят
като вечен пламък негасим.
Твоята усмивка лъчезарна
грее като слънчеви лъчи.
Цветенце ти подарявам.
А в замяна получавам
твоята усмивка,
по-топла от нашето небе!
© Лора All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
