На майка ми
"Ако знаехте, че скоро ще умрете и имахте право на един единствен телефонен разговор, на кого бихте се обадили и какво бихте казали? И защо още не сте го направили?" /Стивън Ливайн/
* * *
На майка ми
Попитай, майко, и ще ти разкажа
кога загубих сили да говоря,
защо поставих до сърцето стража
и как душата своя да отворя
отново...
И какво ли ще почувства,
когато някой, някак влезе там...
Преливах от любов... Сега съм пуста
като погребан кораб в океан.
Попитай думите ми как потъваха
да стигнат най-дълбокото в душата ми...
И чувствата попитай как се спъваха
и давеха в безброй сърдечни кратери...
Там, близо до гърдите носех всичко...
мечти и вяра, обич и надежда...
Сега съм стих от разпилени срички.
Поставих катинар като одежда.
А ключът... ключът хвърлих във морето
от съ́лзите ми - думи премълчани.
Попитай как тупти без теб сърцето
и как зарастват кървавите рани...
Душата ми е вече твърде стара.
Живея в тишина. Полепна прах
по струните на моята китара...
Попитай ме дали изпитвам страх,
че някой ден онази със косата
на моя праг самотен ще почука...
Единствено тежи ми на душата,
че ти... не пожела да ме изслушаш.
© Павлина Соколова All rights reserved.
