на майка ми, с любов.
Не зная защо не ти казвам “Обичам те”.
Не зная дали и сега ще успея.
Така тривиално е всяко изричане -
от смисъл лишено… и просто не смея.
Кога за последно ти казах “Обичам те”?
Не помня. От думите премълчани
сега ще създам заклинание-вричане.
Дали са зараснали старите рани?
На майките тежка е, знам, орисията -
да помнят, да страдат и да прощават,
предали душите си в плен на магията,
до смърт за децата си да се раздават.
Толкова много слова са се струпали...
Как да ти кажа просто “Обичам те”,
без да звуча патетично-натруфено?
Без безразсъдство, без голо обричане.
Не зная дали и сега ще успея.
Така тривиално е всяко изричане -
от смисъл лишено… и просто не смея.
Кога за последно ти казах “Обичам те”?
Не помня. От думите премълчани
сега ще създам заклинание-вричане.
Дали са зараснали старите рани?
На майките тежка е, знам, орисията -
да помнят, да страдат и да прощават,
предали душите си в плен на магията,
до смърт за децата си да се раздават.
Толкова много слова са се струпали...
Как да ти кажа просто “Обичам те”,
без да звуча патетично-натруфено?
Без безразсъдство, без голо обричане.
© Ели All rights reserved.
