Аз виждам нашата градина,
засетите от теб цветя
и как година след година
под твойта нежност и ръка
израстнали са със любов.
Както отгледала си мен
така, че днес да мога смело
да кажа: "Вярвам, най-блажен
е тоз, що обич получава
от майка си, която дава
във всичко своята душа."
Затуй ръката, туй посяла,
живот на тях и мене дала,
целувам и благодаря.
© Стефка Крушарова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
