Аз виждам нашата градина,
засетите от теб цветя
и как година след година
под твойта нежност и ръка
израстнали са със любов.
Както отгледала си мен
така, че днес да мога смело
да кажа: "Вярвам, най-блажен
е тоз, що обич получава
от майка си, която дава
във всичко своята душа."
Затуй ръката, туй посяла,
живот на тях и мене дала,
целувам и благодаря.
© Стефка Крушарова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
