Jan 25, 2018, 4:30 PM

На мама

  Poetry
4.1K 38 24

 

Дата е - сол в календара.
Твоята дата, светице!
Кой липов чай за попара
днес ще ми сипе в паницата?

 

Мъка е. Мъка стоглава.
Вик на кръвта ми синовна.
Мъката мигар калява? -
болка е - топче олово.

 

Болка е - пусто стърнище.
Спомен за топла погача.
Ден ми е пак да отприщя
бента солен и да плача.

 

Тихо. Самичък. Сиротно -
чак на скръбта до утайката.
С глас на ранено животно -
както се плаче за майка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • ... колко пъти съм го чела, толкова пъти по още толкова боли.
  • Силен и истински стих!
  • ...когато поетът каже това, което ти не можеш.
    Изумителен стих!
  • Като нож право в сърцето е това стихотворение!
  • такава обич е единственото нещо,което сгрява сърцето на майката.Дано и приживе си бил такъв син.Много вълнуващи стихове.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...