stateva (ВАНЯ СТАТЕВА) stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)
35 97
May 28, 2019, 10:53 AM

На мама

  Poetry
2.5K 5 6

Минават дните, мамо... И годините...
Без теб студен и празен е светът...
Отдавна, мамо, ти от нас замина...
В небето търся твоята звезда...

 

Къде си днес? Щастлива ли си, мамо?
Тъгуваш ли за своите деца?
Бих дала всичко, да докоснеш само
с любов и нежност моята ръка;

 

да видя пак очите уморени,
преливащи от обич, доброта;
да споделя и радост, и проблеми,
да бъдем майчица и дъщеря...

 

Заблуда е, че времето лекува,
че мъката полека избледнява.
В съня ми нощем идвай само...
Не ме забравяй, мамо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0