Jan 30, 2009, 5:54 PM

На Мария

  Poetry
1.1K 0 3

Ако някога се бях замислял,
че за нас ще дойде край,
никога това не бих започвал
в онзи хубав месец май.

 

Не разбирай ме погрешно,
смисъл във живота си ми ти,
но за теб не ще е честно,
ако птица в плен заради мене си.

 

Чувствата ми все към теб са същите,
никога не ще се колебая,
ала щом речеш, че всичко свършило е,
значи туй наистина е краят.

 

Истината често боли, но хората трудно я възприемат... "едва когато загубиш някого, оценяш истинската му стойност в твоя живот"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ян Тра All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...