Oct 11, 2009, 3:09 PM

На Мартин 

  Poetry » Love
635 0 1

  На Мартин


Изгонена от красивата лъжа...

изгонена от нея любовта.

По пътя тръгвам аз сега -

път осеян с тъга.

 

Наранена стена без глас -

"Да ме обичаш пак искам аз."

Но тихо душата мълчи,

рони се като падащи звезди...

 

"Сама си" - мракът в ушите ми шепти,

ще чакам теб да дойдеш - "Ела ме вземи."

Стена, но никой не чува моя глас.

И по пътя продължавам аз...

 

Чакам онази твоя светлина,

която да ме стопли тук, сега.

И, ръка за ръка, да избягаме сега

от тук, от тази черна гора.

 

Но не идваш ти - капят сълзи.

Теб моля - прости, прости ми ти.

Тъмнината и гората нямат край...

Сама ще търся земният рай.

 

© Десислава Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??