На Мартин
На Мартин
Изгонена от красивата лъжа...
изгонена от нея любовта.
По пътя тръгвам аз сега -
път осеян с тъга.
Наранена стена без глас -
"Да ме обичаш пак искам аз."
Но тихо душата мълчи,
рони се като падащи звезди...
"Сама си" - мракът в ушите ми шепти,
ще чакам теб да дойдеш - "Ела ме вземи."
Стена, но никой не чува моя глас.
И по пътя продължавам аз...
Чакам онази твоя светлина,
която да ме стопли тук, сега.
И, ръка за ръка, да избягаме сега
от тук, от тази черна гора.
Но не идваш ти - капят сълзи.
Теб моля - прости, прости ми ти.
Тъмнината и гората нямат край...
Сама ще търся земният рай.
© Десислава Стоянова All rights reserved.
