На Мартин
Изгонена от красивата лъжа...
изгонена от нея любовта.
По пътя тръгвам аз сега -
път осеян с тъга.
Наранена стена без глас -
"Да ме обичаш пак искам аз."
Но тихо душата мълчи,
рони се като падащи звезди...
"Сама си" - мракът в ушите ми шепти,
ще чакам теб да дойдеш - "Ела ме вземи."
Стена, но никой не чува моя глас. ...