На моите жени
Тишината самотно гаси
уморените свещи.
Уют и тъга, но тъгата е
някак красива.
Стара тетрадка и молив
в ръцете на грешник.
Думите никнат на листа
полегнали, криви.
Непозната мелодия в мене
звучи, нереална.
Като истинска, като
смърт или раждане.
С ехидна усмивка подреждам
в живота баналности
и търся различното -
без окови и давност.
Искам всичките мои жени
да си спомнят за мене.
Тези, дето ми даваха обич
в красивите нощи.
Тези, които с изгрева
нежен на новия ден,
развенчавах до спомен
без да моля за още.
Само три ще останат
завинаги в мен и до мен.
Всеотдайни и верни
до последната кота.
Три сестри, посребрили
с баналности дните солени
и орисали в празник
много дни от живота ми.
уморените свещи.
Уют и тъга, но тъгата е
някак красива.
Стара тетрадка и молив
в ръцете на грешник.
Думите никнат на листа
полегнали, криви.
Непозната мелодия в мене
звучи, нереална.
Като истинска, като
смърт или раждане.
С ехидна усмивка подреждам
в живота баналности
и търся различното -
без окови и давност.
Искам всичките мои жени
да си спомнят за мене.
Тези, дето ми даваха обич
в красивите нощи.
Тези, които с изгрева
нежен на новия ден,
развенчавах до спомен
без да моля за още.
Само три ще останат
завинаги в мен и до мен.
Всеотдайни и верни
до последната кота.
Три сестри, посребрили
с баналности дните солени
и орисали в празник
много дни от живота ми.
© Найден Найденов All rights reserved.
