Вероятно ще сбъркам момента,
за това просто имам талант!
Ще си мисловно на друга планета
и едва ли съм там абитант*,
но на моите мисли адреса
често води до твоята врата
и се питам дали пък не беше
в грешка стихът ми? Не знам.
Ще почакам, спряла тихо на прага,
да отмине тоз неловък момент.
Не съм ли добре дошла и тогава,
ще си тръгна… и ще те скътам във мен.
*от фр. habitant – обитател, жител
27.04.2016
© Надежда Тошкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
