Вероятно ще сбъркам момента,
за това просто имам талант!
Ще си мисловно на друга планета
и едва ли съм там абитант*,
но на моите мисли адреса
често води до твоята врата
и се питам дали пък не беше
в грешка стихът ми? Не знам.
Ще почакам, спряла тихо на прага,
да отмине тоз неловък момент.
Не съм ли добре дошла и тогава,
ще си тръгна… и ще те скътам във мен.
*от фр. habitant – обитател, жител
27.04.2016
© Надежда Тошкова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
