На моите внуци със любов
посвещавам тези редове,
че те през целия живот
изпълват с обич моето сърце.
Най-чистата любов от тях
отпивам всяка нощ и ден,
с искрени очи и смях
радостта ликува в мен.
Това е божи благодат,
дар небесен свише,
не могат думите да изразят
това в душата ми със нищо.
Благодаря за таз отплата, Боже,
за двете ми прекрасни същества,
нека всеки като мен да може
безкрайно да изпитва радостта!
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
