На моя близнак по душа
Днес изпращам те към дверите
на големия и труден живот.
Не съм до теб.
А така ми се иска...
И моля се да успееш.
Прегръщайки те.
Плача безмълвно.
С цялото си същество.
Далече си. И твърде близо.
Част от мен. Като едно цяло.
Каквото и да се случи,
знай до теб ще съм. И занапред.
Обещанието ми нек' завет да стане!
Поставих го в сърцето.
На малка птичка в полет.
Пътят чака да го извървиш.
Успоредно с теб вървя.
Не се отчайвай!
Дори и в късна вечер,
притваряйки очи
уморено да мълвиш молитва...
Аз ще бъда там.
С аромат на есенния чай.
Донесла с тишината
шепичка тъга.
Едно приятелско рамо.
И своята усмивка.
Обичам те. Това е малко.
За всичко казано
и сторено от теб!
Обичам те. Това е всичко.
На теб, приятелко!
Едно малко дете,
а всъщност...
... пораснал ЧОВЕК!
Стихът остава незавършен...
© Самота All rights reserved.
